3.3.1 Какво представляват ключовите умения, знанията и управлението на знанията

3.3.1 Какво представляват ключовите умения, знанията и управлението на знанията

Ключовите умения или компетенции се определят като систематично фокусирани комбинации от отделни технологии и производствени умения, които поддържат множество продуктови линии на една фирма. В други дефиниции се включва цялата стойностна верига. Обединяването на двете дефиниции би довело до следното:
Основните умения се интегрират чрез процесите на придобиване на знания във фирмата и образуват координирана съвкупност чрез използването на технологии, ноу-хау, процеси и идеи, които са

  • ценни за клиента,
  • уникални по отношение на конкурентите,
  • трудни за имитиране,
  • имат потенциала да ви дадат достъп до многобройни пазари.

Следователно основните компетенции са натрупани умения, технологии и процеси, които поддържат механизма за създаване на стойност в действие и които обуславят позицията на вашата фирма между водещите в отрасъла.

Ако уменията на фирмата отговарят на следните четири критерия, тя може да придобие устойчиви конкурентни предимства:

  • Уменията трябва да бъдат ценни. Те трябва да увеличават ефикасността и ефективността на фирмата и да водят до подобрен пазарно представяне.
  • Уменията трябва да са редки, защото ако конкурентите ви имат същите умения, ще бъде невъзможно да се разграничават.
  • Те трябва да бъдат трудни за имитиране/копиране. Ако конкурентът успее да пресъздаде подобен ресурс, той може да унищожи предимството на вашата фирма. В много икономически сектори (отрасли) е трудно да се осигури продължителна защита на продуктите и приложенията, тъй като конкурентите са в състояние да елиминират предимствата ви само за няколко месеца.
  • Трябва да е трудно да бъдат заменени. Ако един конкурент е в състояние да предложи алтернатива на вашите умения, то вашето конкурентно предимство ще бъде премахнато.

Днес фирмите започват да осъзнават, че „за да останат на предния фронт и да поддържат конкурентно предимство, трябва да имат способността да задържат, развиват, организират и използват компетенциите на служителите си. ” (GroÈnhaug and Nordhaug, 1992) (Martensson 2000)

По същество „управлението на знанията представлява създаване, идентифициране, улавяне и обмен на знания. Става въпрос за придобиване на необходимите знания, на необходимото място, в необходимото време, особено когато се отнася до повлияване върху дадено действие или решение." (Servin 2005) Според Gartner Group „управлението на знанията насърчава интегриран подход към идентифициране, улавяне, извличане, обмен и оценяване на информационните активи на предприятието. Тези информационни активи може да включват бази данни, документи, политики и процедури, както и неуловени, несподелени знания и опит, съхранени в главите на отделните работници. (Hicks et al. 2006)
Освен това въпреки че информацията не е знание, тя е важен аспект от знанието. Както е показано на следващата фигура, знанието преминава през няколко трансформации, при които данните се трансформират в информация, а информацията се трансформира в знание. (Hicks et al. 2006)

Коментари (0) :

Няма добавени коментари.

Нов коментар

POWERED BY